От Росен Русев

Колко често се е налагало да се борите с подчинените си, за да направите промени в работните процеси? Лесно ли е да се прави това? Какви възражения чувате от страна на служителите си?

„Защо да усложняваме това, което работи така или иначе?“

„Но преди това не беше …“

„На предишната ми месторабота не го правехме … „

Човекът е сложна система и това, което знаем за структурата на тази система, е сравнимо с това, което се знае за океанските дълбини. В крайна сметка, често целият айсберг изглежда напълно различен, от това което виждаме над повърхността.

Преди да се потопим в проучването на въпроса за преодоляване на съпротивата сред служителите, предлагам да си отговорите на следните въпроси:

• Какво виждаме първо?

• Какво показваме на другите?

• Какво е всъщност?

Много хора са изненадани от това,  как изглежда айсберга под водата. Подводната му или невидима част е многократно по-голяма от тази над повърхността.

По някаква причина, когато запознаваме служителите си с предстоящите промени, забравяме за чувствата, които самите ние сме изпитали, започвайки същите тези промени. Искаме те да по-бързо и по-спокойно от нас самите, да се съгласят да се променят без съпротива. Искаме другите хора безусловно да приемат нашата гледна точка, без излишни въпроси и съмнения.

• Кога ние срещаме съпротива?

• Какво ни кара да се съпротивляваме на новото?

• Как ние реагираме на новите събития?

От какво най-много се страхуват хората?

Като правило, всички ние се страхуваме от неизвестното. Дори ако тази несигурност може да ни доведе до по-добър живот. И този страх създава ограничаващи и парализиращи въпроси в главата ни.

• Ами ако нещата се влошат?

• Ами ако не се получи?

• Ами ако ми се присмиват?

И веднага умният ни мозък измисля логично обяснение, защо дори не трябва да се опитваме да го правим по различен начин:

„Това, което правиш и начина по който го правиш сега, вече са ти познати и разбираеми. Не се напрягай. А новите неща ще доведат до нови и неизвестни последици.“

На много хора сега им идва на ум модерната напоследък  фраза: „Излизане от комфортната зона“. Малка част от хората сравнително лесно напускат зоната си на комфорт, докато повечето – не. Всички хора са различни. Но щом човек осъзнае, че не може да се върне към старото, той започва да приема новата реалност.

Това осъзнаване на всеки преминава през троен филтър:

1. Навици.

2. Убеждения.

3. Мотивация.

Мозъкът непрекъснато търси възможност да пести енергия. В крайна сметка, човешкото тяло изразходва повече от 50% от генерираната енергия за поддържане на работоспособността на мозъка. Необичайните действия увеличават натоварването на мозъка и увеличават консумацията на енергия. Следователно, мозъкът ни редовно поставя нашите действия в режим на автопилот.

Спомнете си как се научихте да карате колело. Трябва да държите кормилото с ръце, да въртите педалите с крака, да гледате напред и отстрани, да поддържате равновесие и т.н. Първите опити се дават на всички с големи трудности, и дори можете нееднократно да паднете болезнено. Но след 5-10 опита просто започваме да караме колело, без да мислим за ръце, крака и т.н. Можем дори да правим нещо друго успоредно с карането на колело: да си говорим с друг колоездач, да пуснем кормилото, да гледаме  пътя с едно око и едновременно да проверяваме чата в смартфона си.

Различни учени говорят за различен брой повторения, след които необичайното действие става познато. Някои смятат, че са необходими 21 повторения и 39 дни, докато други казват, че най-малко 10 хиляди часа практика ще формират новия навик. Те, обаче, са единодушни  в едно: многократното повторение на ново действие формира нов навик, който измества стария. Осъзнаването на този факт помага на милиони хора да се отърват от лошите навици, като вграждат полезни на тяхно място.

За да стартирате процеса на промяна, просто трябва да извършите нови действия, без да очаквате големи резултати от тези действия.

Опитайте се да приемете това осъзнаване сега. Ще се върнем при него малко по-късно.

Всяко ново действие на всеки човек преминава през вътрешна проверка чрез този алгоритъм. Убежденията, както и навиците, спестяват енергийната консумация на нашия мозък и се формират във всеки човек в продължение на години. Процесът не е бърз. Различните религиозни конфесии са типичен пример за тази сложна трансформация.

Не толкова отдавна, от гледна точка на историята, се е смятало, че Земята е плоска и че Слънцето се върти около Земята. Хората били толкова дълбоко убедени в това, че опитите на светлите умове да обяснят обратното, завършвали плачевно. Така гениалният Джордано Бруно станал жертва на конфликта на убежденията. Той ревностно се опитвал да обясни на хората, че Вселената изглежда много по-различно от модела, който църковните учения от онова време описвали.

Сега вече знаем, че Джордано Бруно е изключителен ренесансов мислител, неговите открития са изпреварили времето си с векове и са потвърдени от изследвания на съвременната наука. Но, както знаем, заради убежденията си, по решение на Римокатолическата църква той е изгорен на кладата.

Друг добър пример за убеждения, е изборът на начин на живот и вида храна, която се консумира. Така, вегетарианците смятат растителните храни за по-полезни за организма, докато други предпочитат храна от животински произход. Някои пък са убедени, че отказът от алкохол и спорта удължават живота на човек.

„С физически упражнения и въздържание повечето хора могат да минат и без медицина.“

Джоузеф Адисън

В същото време, са регистрирани достатъчен брой случаи, когато хора, които водят не най-здравословния начин на живот и явно злоупотребяват с всички видове вредни ексцесии, са живели до 90 и повече години.

„Дълголетието си дължа на спорта. Никога не съм го правил. „

Уинстън Чърчил

Но, въпросът сега е, не кое е правилно и кое – не, а в това, че различните хора могат да се придържат към абсолютно противоположни убеждения и в същото време да са успешни в работата и ежедневието си.

Вторият момент, който си струва да се осъзнае и приеме е, че убежденията могат да бъдат много дълбоки и ще ви отнеме много време, за да ги промените.

Но, заслужава ли си да се опитвате да промените убежденията на друг човек, така че той да направи това, което вие го помолите? Може би, е по-добре да се опитате да предадете информацията през призмата на съществуващите убеждения на този човек?

Фиксираме това осъзнаване и продължаваме напред.

Има мотивация в желанието да получавате удоволствие, но има и мотивация в стремежа да се избегне наказание или негативни последици. И първата, и втората работят добре.

Има служители, на  които не трябва да повишавате глас и да ги критикувате. А има и такива, които след малка порция заслужена похвала се отпускат и работят през пръсти. 

Някой е фокусиран върху печеленето на пари и е готов да понесе всякакво отношение от страна на ръководството. За друг добрите отношения и приятелската атмосфера в екипа са най-важни. Някой се стреми да намери работа, на която да прояви своята креативност. Друг се мотивира от възможността бързо да се изкачи нагоре по кариерната стълбица и да подобри статуса си.

В тази посока могат да бъдат цитирани още много примери. Тук е важно да осъзнаем и приемем факта, че различните хора имат различно мотивационно портфолио.

• Дали това, което ви вдъхновява и мотивира вас самите, ще доведе до активни действия на друг човек?

• Дали нещо, което мотивира друг човек, ще ви вдъхнови към високи постижения?

И сега е време да съединим трите вида осъзнатост.

• Какви навици биха могли попречат на вашите служители да приемат промените?

• Какви убеждения на хората във вашият екип, по повод на промяната,  могат да бъдат сериозна пречка?

• Какви навици и убеждения на подчинените ви ще ви помогнат да иновирате по-бързо и по-лесно?

• Каква мотивация или уникална комбинация от стимули има всеки от вашите служители?

• Върху каква тип мотивация акцентирате вие, когато поставяте цели?

Работейки върху намирането на отговори на тези въпроси, вие ще можете по-лесно да се справите със съпротивата на служителите си срещу планираните от вас промени.